Сряда, 07 Август 2013 16:25

От Добринище до Кременските езера

Изглед от Джано Изглед от Джано

Сборният пункт е на площада до хотел Добринище. Качването на х. Безбог трябва да е веднага с отварянето на лифта, понеже маршрутът, който е набелязан не е от най-кратките. В 8.30 вече си на лифта, а хубавото време обещава една приятна разходка в планината. След 20 минути си на Безбожкото езеро и без много приказки тръгваш по пътеката за Поповото.
Първото премеждие, което ти се изпречва пред очите е едно възвишение – местните го наричат „Душевадката", отдалеч не изглежда въобще като препядствие, но когато вече го изкачваш разбираш защо му е дадено това име. Изкачваш го и тръгваш по пътеката, която се врязва между клековете, а след петдесетина крачки ахваш от панорамата, която се открива пред теб. Върхове от ляво и от дясно толкова внушителни, че някак си те карат да се чувстваш прекалено малък сред тази величествена картина, а там долу в средата синее най-голямото езеро в Пирин – Поповото. Изваждаш фотоапарата и започваш да снимаш накъдето и да погледнеш. След това тръгваш надолу по маркировката и непрекъснато се обръщаш удивено. Там отляво е първия връх Сиврията. Изглежда най-голям и внушителен до останалите си братя, но колкото по-близо си до езерото толкова повече разбираш че си се заблудил, когато погледнеш надясно и пред теб се извиси Джангал – връх с уникална алпйска форма. Преполовил си пътя до Поповото и виждаш, че не това е единственото езеро. Наоколо му са пръснати още няколко с различни форма и големина. Вижда се и река Ретиже със своите малки водопадчета, които те карат да се отклониш от пътеката и да отидеш при тях. И най-накрая след едно леко изкачване пред очите ти се изпречва то, най-голямото и дълбоко езеро в Пирин планина. В този момент спираш и оставяш погледът ти да се рее напред в тая красота. Ето го и прословутото островче „Килимявката". Има легенда за него, че някой си поп толкова е бил покрусен от това, което турските поробители направили с неговата дъщеря, че се хвърлил във езерото. Но килимявката му изплувала на повърхността и се превърнала в островчето, което днес краси това езеро.
Но това не е крайната точка от маршрута. Решил си да се изкачиш на връх Джано. Този връх дето се издига зад Сиврия. Не трябва да се почива, че току виж си закъснял и лифта затвори (последното качване е в 4ч). Тръгваш по пътеката отдясно на Поповото и продължаваш напред.
Целта сега е да стигнеш до седловината Демиркапийска порта. Следваш пътеката и маркировката. Ходиш все по посока срещу течението на реката, която се влива в Поповото. Приятното шумолене на потока се чува през цялото време. Колкото по-напред се придвижваш толкова по-красиво става. От дясно се виждат върховете Кралев двор и Момини двори. Спираш и отново изваждаш фотоапарата. Няма как да не запаметиш поне частица от пейзажа пред теб.
На кръстопът си. Надясно табелата сочи към Тевното езеро, а наляво пише - Брезница 9ч., ала странното е, че няма табела за хижа Пирин. Тръгваш по втората пътека все нагоре срещу реката. Слънцето вече е високо в небето и жарко напича. Спираш да отпиеш от водата, която носиш със себе си, но тя е толкова топла, че просто не става. Изсипваш шишето и наливаш от потока – кристална, студена високопланинска вода. Отпиваш и веднага се чувстваш освежен и с повдигнат дух.
Свиваш вляво и започваш да изкачваш връх Джано. Наклонът е голям, слънцето напича, а краят все още не се вижда. Пред теб се виждат само скали и трева, тук-таме някой клек е започнал да израства. Но знаеш, че там горе има нещо красиво, знаеш, че там горе ще откриеш може би най-красивото от Пирин. Вече се си изкачил, силите ти почти са изчерпани, дишането е учестено. Но тогава поглеждаш напред и в миг цялата умора изчезва, дъхът ти спира и известно време не можеш да си отклониш погледа от трите езера, които се намират там долу – Кременските езера. Слушал си, много хубави неща за тях, виждал си много снимки, но едва ли можеш да опишеш усещането, когато ги видиш за първи път. Снимките, които си виждал са нищо пред реалното, което е пред теб. На връх Джано си и накъдето и да се обърнеш виждаш магията на планината. От тук се виждат Поповото, Кременските, Аргировото, Митровото и Каменишките езера. Върховете Каменица, Ченгелчал, Момин двор, Кралев Двор, Джангал, Сиврия, Безбог, а там отляво на Полежан в далечината се белее и най-високия - Вихрен.
Сядаш и хапваш доволен от разходката, която си направил. В теб не се усеща умора, а само приповдигнато настроение и с усмивка на лицето обмисляш новия маршрут за следващата седмица.

Прочетена 9627 пъти

Галерия със снимки