В резултат на жестокостите още през първото десетилетие на робството населението на Разложко трябвало да напуска домовете си и да търси спасение. Именно при такива обстоятелства са поставени основите на гр. Банско. Бегълци от Добринище, Разлог, Баня и разложките махали, непосмели да се завърнат по домовете си, полагат основите му, а други намират убежище в Пирин планина, като се заселват в някогашните тракийски селища. Само една незначителна част се завръща в селото и се разполага около черквата „Св. Богородица", място по-далече от банята, в чийто район се установили временно завоевателите. Така Добринище загубва значението си и в продължение на цяло столетие за него не се споменава нищо.
За първи път след падането на България под турско иго името на Добринище се среща в документ от края на XV век по времето на султан Баязид II като селище, което се отнася към Неврокопска нахия. Последната се разпростирала до Разложката котловина, като обхваща Добринище от разложките села, известно с името Дундопище. Името е променено поради изписването му на шрифт сиакат. В документите от XV век не се споменава за мюсюлманско население нито в Неврокопско, нито в Разложко.
В друг документ списък на тимари от 1605 година, се съобщава за Добринище като турско феодално имение под името Добрущене в Неврокопска кааза с владетел Абдулрахман, който събирал годишен данък. Владетелят бил слуител в конната войска с право да събира данък от подвластното му българско население.
От 1625 година насам селището се среща само с две названия Добринища и Добринище, както се казва и днес. Това ни дава основания да приемем, че името произлиза от Добрунуща. Тук гласният звук „у" и в двете съседни срички под влияние на западните езици с течение на времето се е трансформирал в y (игрек) в резулта, на което се получава името Добринище, както го назовават и днес.