Добринище участва в Илинденско-Преображенското въстание 1903г. Подготовката за него започва много преди избухването му. Оръжие се набавя още през 1902г. Сред заговорниците обаче се промъква предател, който съобщава на разложкия каймакамин за хода на подготовката, като му предоставя списък на хората, притежаващи оръжие. От Разлог за Добринище тръгват заптии с каймакамина и по списъка тъсят оръжие. Вземат пушки и патрони от Пенко Гриов, Коце Бозов, Коце Щерев, Добри Мунин, Никола Тонин. Арестуват Тоше Лачин, макар и кмет, за намереното у него оръжие. Научавайки за предателството, много от заговорниците напускат селото и заминават за с. Рила, където зимуват.
На конгреса на дейците на Разложката революционна околия, проведен в Банско 5.IX.1903 г. участват Иван Деницин и Коце Бозов от Добринище. Взема се решение за обявяване на въстанието на 14.IX същата година.
Въстанието на Разложко избухва на уречената дата със силни бомбени взривове в Разлог. Ядрото на Добринишката чета се сформира в Самоков, откъдето тя тръгва за родния край след обявяване на въстанието. Тук те получават знаме, ушито от Невена Малчова, учителка в Самоковската гимназия. В четата влизат Георги Дамянов, Илия Дамянов, Апостол Дамянов, Лазар Хаджиев. След преминаването на границата се насочват към Пирин, където към тях се присъединяват Иван Деницин, Костадин Прътев, Добри Мунин, Костадин Пишаров и много други. Четата води последен бой с турците в Годлевския балкан, откъдето през Рила планина се изтегля на бтлгарска територия.
Въпреки, че виждат края на господството си на Балканите, турците не скриват асимилаторските си домогвания. За това говорят опитите за потурчване, които не са били рядко явление през последните години на робството.
Илинденско-Преображенското въстание завършва без успех, но желанието на българите в Македония и Одринско да се освободят час по скоро е голямо. Именно него успява да използва княжеството, когато започва подготовката за война с Турция. Подготвена от балканските съюзници, войната имаше за задача ликвидиране на чуждото господство на Балканите и от там задоволяване на териториалните претенции на воюващите съюзни страни.