Pinus mugo – Клек

Среща се по високите части на НП „Пирин" – до 2700м н.в. и заема най-голям дял от залесената площ на парка – 5 962 ха. Той е изключително бавнорястящ вид, светлолюбив, студоустойчив и добре се развива при ниски температури. Клекър заедно със сибирската хвойна и балканския зановец пазят от ерозия плиткият почвен слой по скалните тераси и сипеи.

Pinus nigra – Черен бор

Заема по – ниските части от НП Пирин разположени предимно в северната част (парков район Баюви дупки) и заема 924 ха от залесената площ на парка. Среща се на места от 400 до 1 500м н.в. Има много издръжлива дървесина при липса на кислород, за това се използва за подземни и подводни строежи. Листата са богати на витамин С и йонизират въздуха.

Pinus peuce – Бяла мура

Балкански ендемит, което означава, че е вид който се среща само на Балканския полуостров. Бялата мура заема 5 416 ха от горите на НП Пирин. Среща се от 1400 до 2100м н.в., издържа на температура до -45С и на силен вятър. Освен като източник на ценна дървесина, от бялата мура се добива балсамова смола с ценни качества във фармацевтичната промишленост.

Pinus abies – Смърч

Заема 2 380ха от залесената площ на НП Пирин като това са предимно влажни местообитания до 2000м н.в. Живее до 1200 години. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвартяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин С.

Abies Alba – Ела

Заема 1 202 ха от залесената площ на НП Пирин. Среща се в местообитания от 300 до 2 000м н.в. Елата се явява един от най-топлолюбивите и влаголюбиви видове от иглолистните. Кората служи за получаване на танини, смола и багрила. От листата и шишарките се извличат етерични масла, като листата са богати и на витамин С.

Pinus heldreichii – Черна мура

Среща се предимно върху варовити терени, от 1200 до 2000м н.в. и заема 901 ха от залесената площ на парка. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича „брониран бор" (Panzernkiefer). Черната мура живее дълго – най – старото дърво от този вид в България е Байкушевата мура над х. Бъндерица в Пирин, която е на 1 300 години. Общото разпространенние на този вид обхваща Балканския полуострво, поради което се нарича балкански субендемит.

Pinus silvestris – Бял бор

Заема предимно южни слънчеви изложения с надморска височина до 2000м. Белият бор заема 5 177ха от залесената площ на НП Пирин. При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат балсам т.е. ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втъврдява се и предпазва дървото от по-тежко заболяване. Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, за това в боровите гори са построени много санаториуми за белодробни заболявания.

Fagus silvatyca – Бук

Заема сравнително ограничена територия от площта на парка – 1 110 ха. Среща се до 1700м н.в. Плодовете на бука имат собствено название „букови жълъди". Вътрешната част „ядката" е богата на скорбяла и мазнини и с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фигин и др.), поради което, ако се консумират сурови в по-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски живорни. Освен като източник на ценна дървесина, буковите гои имат неоценимо значение със своите водорегулиращи, почвозащитни, противоерозионни и др. полезни функции.