Понеделник, 22 Март 2010 01:16

Историята на Добринище започва от незнайни времена. Археологическите находки и проучвания в последно време я отнасят към времето, когато човекът си е служил с каменни оръдия на труда. В селището и района му е открита и разнообразна тракийска керамика. Богати са и находищата с римска керамика, която изобилства на много места. Намерени са монети от времето на римския император Нерон. В местността „Св. Никола” се намират останки от еднокорабна базилика, чиито основи все още не са заличени от времето. В момента там се водят археологически разкопки.

Понеделник, 22 Март 2010 01:16

Стратегическото разположение на Добринище в Разложката котловина му позволяват да играе важна роля през годините на Първото и Второто българско царство. Стражевите кули, които били използвани през римско време били използувани и от българите. Това се потвърждава от проучванията на археолози и  по мнение на Васил Минков, който твърди, че Добринище е било селище-крепост с неизвестно име, използувана от VII до XIV век. Не един път опитите на византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България са се разбивали именно тук. В града са намерени византийски монети от времето на Йоан Цимхисий – X век. След падането на България под турско иго селището-крепост изгубва значението си.

Понеделник, 22 Март 2010 01:16

В резултат на жестокостите още през първото десетилетие на робството населението на Разложко трябвало да напуска домовете си и да търси спасение. Именно при такива обстоятелства са поставени основите на гр. Банско. Бегълци от Добринище, Разлог, Баня и разложките махали, непосмели да се завърнат по домовете си, полагат основите му, а други намират убежище в Пирин планина, като се заселват в някогашните тракийски селища. Само една незначителна част се завръща в селото и се разполага около черквата „Св. Богородица”, място по-далече от банята, в чийто район се установили временно завоевателите. Така Добринище загубва значението си и в продължение на цяло столетие за него не се споменава нищо.

Понеделник, 22 Март 2010 01:16

В освободителната Руско-турска война се записват доброволци от Добринище. Христо Нечев, Георги Темелков и Никола Вешков са емигранти, които се записват доброволци в сформираното Българско опълчение. За Темелков четем в съвместната статия на Славчо Тасев и Йордан Ванчев във в.”Пиринско дело”, бр 111 от 13.XII.1962 год.: „...Заминава и Георги Лазаров Темелков от с.Добринище. Познал от малък неправдите на турската робия. Георги с трепет научава, че братята руси идват и без колебание се включва в Българското опълчение. В редовете на IV опълченска дружина Г. Темелков, заедно с руските богатири отбива атаките на турците на Шипка. Войната свършва. Георги се прибира в родното си село, целият обкичен с ордени за храброст. За нещастие на българите Берлинският договор рапокъсва Санстефанска България и голяма част от България е върната на Турция.